Прочетен: 1086 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2007 14:09
Една година откакто я няма. Никой не може да промени това . Това е безвъзвратното в този свят. За другия- не знам. Остана един паметник и много спомени. Красиви и слънчеви спомени. Каквото и да правим , те постепенно избледняват.
Когато усетим нуждата да си припомним за тях- нещо ни жегва и с чувство на укор си казваме – “А защо трябваше да си припомняме? Защо забравихме?” Лесно е да кажем – такъв е животът и улисани в своето ежедневие да се почувстваме
по- малко гузни, защото сме намерили оправдание.
Куельо използва фразата- “удобното оправдание”.
Замисляли ли сме се колко често използваме тези островчета
на сигурност и спасение- удобните оправдания, за да обясним, извиним, оправдаем или дявол знае какво още своите действия.
Отложения телефонен разговор за утре, отложената среща за друг път, неизказаните добри думи за бъдещо време, отложените един куп неща за после, защото в сегашния момент сме
решили, че нещо друго е по- важно.
Замисляли ли сме се колко често бъркаме важните и спешните неща, със не толкова важните и не толкова спешни. Улисани в забързаното време приемаме, че един телефонен разговор е по- важен от вниманието към приятелите ни, към децата ни, съпрузите, родители ....Когато дойде времето да се замислим обаче, виждаме много често какво сме пропуснали . Виждаме , че сме отделяли голяма част от времето си на хора, които са ни създавали проблеми или са наши врагове, и много малко на тези, за които знаем ,че ни обичат.
Дори и в работата е така- отделяме повече време на тези, които по- трудно се справят или не се справят със задачите си , отколкото на тези които са можещите. Защото те го могат. Казахме ли им го? Похвалихме ли ги? Почувстваха ли нашето уважение и обич?
Нещо такова се получава и в личния ни живот. Повече енергия употребяваме да водим битки и войни, отколкото да бъдем
сред “армията “ от приятели. Ако не почнем да го правим, бихме се оказали в ситуация , когато тази армия ще започне да оредява а ние само постфактум ще констатираме
това. Когато отложим телефонния разговор за утре, може да се окаже, че утре просто няма кой да ни отговори отсреща......
Ще се ослушваме за “музиката”, докато осъзнаем, че музиканта просто си е отишъл и вече никога няма да пее.
Затова приятели мои- нека бъдем колкото се може повече
време заедно. Нека не отлагаме за утре усмивката и топлите думи, защото утре може да няма кой да ги чуе. Защото очакването е равностойно на тишината....изпълнено със заряд, но без огън....Един миг и край.....няма те.
Преди дни ми се случи подобно нещо- както се казва на косъм избегнах смъртта.Бог може би ме харесва или някой се е помолил за мен. Аз имах шанс и сега ви пиша този постинг.
Тя преди година го нямаше... В един кратък миг , когато
поемаш по пътечката нагоре осъзнаваш колко много неша си искал, но не си успял да направиш. Колко думи неизречени
са останали. Колко сълзи неизплакани. Колко деца ненацелувани. Колко много....Колко....
Затова нека се поспрем. За захвърлим удобните оправдания. Неке не се налага да си припомняме.
Много е просто.....Ето...
Взимам телефона и набирам....0889хххххх....Здравей слънце!.....
13.04.2007 08:43
13.04.2007 14:17
ние сме просто хора, които грешим. и забравяме. но важно е да се учим от грешките. и да продължаваме да грешим....."в момента няма връзка с този номер"- продължавам да опитвам
