Постинг
05.05.2007 10:37 -
Емили Дикинсън
Една от любимите ми е.
Докато си чистех компютъра, попаднах на нейните стихове.
Слагам ги в блога, вместо да ги трия .
***
Казват- лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката- като жилите -
с възрастта се подува.
Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.
***
Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда-
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
И цялата ялена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата-
какво точно значи,-
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа-
болно и определено.
***
Събрах си силата в ръка-
закрачих към света.
И по- голяма от Давид
ми беше смелостта.
Изстрелях камък, но сама
се строполих завчас.
Дали голям бе Голиат,
или аз малка бях?
***
Плачът е нещо незначително-
въздишката е нещо дребно.
Но от товара им натрупан,
човек умира постепенно.
Докато си чистех компютъра, попаднах на нейните стихове.
Слагам ги в блога, вместо да ги трия .
***
Казват- лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката- като жилите -
с възрастта се подува.
Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.
***
Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда-
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
И цялата ялена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата-
какво точно значи,-
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа-
болно и определено.
***
Събрах си силата в ръка-
закрачих към света.
И по- голяма от Давид
ми беше смелостта.
Изстрелях камък, но сама
се строполих завчас.
Дали голям бе Голиат,
или аз малка бях?
***
Плачът е нещо незначително-
въздишката е нещо дребно.
Но от товара им натрупан,
човек умира постепенно.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 2496