Прочетен: 1941 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2007 09:26
Тогава ми беше по уютно на душата и се чувствах защитена.
Никой не се занимаваше с мен и на никого не пречех.
Живеех сред хора, но малцина бяха тези, които забелязваха присъствието ми , а единици тези, които ме виждаха. Но не и ти.
Фактът , че съм срамежлива само утежняваше ситуацията.
Защото аз бях една от многото.
Както съвременното масово производство е наложило стандартизация на стоките, така и обществото е наложило стандартизирането на човека, което се нарича „равенство" . Равенството е напълно естествено и в същото време химера-
така както няма еднакви хора. Създали сме го ние, за да се
улесним и да не търсим. Защото материалното постепенно ни завладява и ние неусетно се предаваме. Разумът срещу въображението. Логиката срещу интуицията. Мислещия срещу сетивния. Прагматизмът срещу романтика. Реалността срещу магията.....
Въображението - това са очите на душата.
Когато ти ме видя, аз бях незабележима.
Ти ме видя, защото бе оставил сърцето си да говори.Разумът
може да ни подсказва, какво следва да избегнем, но само
сърцето ни говори, какво следва да правим. Видя ме, защото ме гледаше не с очите си, а с душата си. Защото не се страхуваше от препятствията и не стпираше пред преградите . Защото вярваше в невидимите неща . Защото знаеше, че най- важното е невидимо
за очите. Защото носеше в себе си силата и харизмата. Защото не спираше да търсиш и никога не се умори да повтаряш, че трябва
да вярваме в хората.
Ти ме намери . А после и аз се намерих. Бях се загубила или
по- скоро бях забравила и не виждах посоката. Лутах се и се страхувах. Ти ми даде от твоята сила и увереност и това
започна да пропуква моята защитна броня. Научи ме да не се притеснявам и да стоя на открито. Да бъда уверена и спокойна.
Да подтискам страховете си и да не давам външен вид на тях.
Ти ми помогна да израстна .Понякога се питам откъде това въображение у теб да видиш в “грозното пате” белия лебед.
Сега, когато ме гледаш аз стоя изправена и видима отвсякъде. Хората знаят коя съм и какво мога. Не се притеснявам да ги
срещам и разговарям с тях. Да им помагам и насърчавам. Да им давам кураж , така като ти на мен.
Когато човек се изкачва нагоре по стъблицата, “приятелите” му започват да се множат. Но не и когато слиза. Една мъдрост
казва, че по въпросите за стила- човек трябва да плува по
течението на реката, но когато става въпрос за принципи-
трябва да стои твърд като скала.
Приятелството също е едно от онези най- важни и
принципни неща.
Много сме си говорили с теб по този въпрос но това, което
искам да ти кажа е - обичам те, ....защото ти ме видя, когато бях незабележима .
06.05.2007 09:33
Какъв е смисълът от плодните дървета, ако плодовете им никой не ги къса и те изгниват на стеблото? .... не съм забравила за орела
08.05.2007 08:47