Има една стара история за един знаменит равин в
Европа, който един ден бил посетен от човек, дошъл
с кораб от Ню Йорк, за да го види. Човекът, стигнал
до мястото, където живеел великият равин, голям дом
на улица в европейски град, и му посочили стаята на
равина, която била на таванския етаж. Той влязъл и
заварил учителя в стая с едно легло, един стол и малко
книги. Човекът бил очаквал много повече.
След поздравите, попитал:
- Рави къде са вещите ви?
Равинът отвърнал с въпрос:
- Ами твоите къде са?
Посетителят отговорил:
- Но, рави, аз само минавам оттук.
А учителят отговорил:
- И аз също, и аз също.
....Ние сме временно на този свят .И ако това не зависи
от нас, то това което е в нашите ръце е начина по който
ще употребим този живот. От това се определя и неговата
цена.
Днес богатството на човек за жалост се измерва по това, колко
държи в ръцете си, но не и по това колко е натрупал в главата
си.
Бедността е станала състояние на духа.
Ако цялото ни внимание и усилия са насочени само в това
да трупаме и се сравняваме с другите по вещи, времето ни
ще изтече безполезно и на вятъра.
Сегашното днес е нашето утре.
Иска се воля да кажеш НЕ на вехтошарството. За мен това
е животът отдаден на вещите. Дребнотемие. Загуба на време и пространство. Аз не разполагам нито с едното нито с другото,
за да ги разпилявам.
Да- временно сме на този свят. Просто преминаваме. Онези с многото вещи изостават. Други ние изоставяме. От други изоставаме.
Път. Част от който преминава през този наш живот....
26.05.2007 18:55
Благодаря ти за тази мисъл :)
