Прочетен: 2004 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2007 09:11
Как можа да се влюбиш в проститутка?
- Отначало и аз не разбрах как. Но сега,
след като поразмислих, разбрах: знаейки, че
тялото ти никога няма да е само мое, можех
да се съсредоточа върху това да завладея душата ти.
-А ревността?
- Не можем да кажем на пролетта: „Ела по-скоро и
остани дълго. " Можем само да й кажем: „Ела,
благослови ме с твоята надежда и остани
колкото можеш."
Имам възможността да избера дали да бъда жертва
на тоя свят или авантюристка, която търси своето съкровище. Всичко зависи от това как гледам на живота.
Скоростното влакче е като моя живот, а животът
по принцип е смела, увличаща игра.Да живееш означава
да се спускаш с парашут, да рискуваш, да падаш и отново
да ставаш, да си като алпинистите, да искаш да се
изкачиш на върха вътре в себе си и да си неудовлетворена и разтревожена, когато не успяваш.
Но всички ние сме равни в търсенето на щастие:
Понякога животът е голям скъперник - човек прекарва
дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо
ново. От друга страна, след като отвори някоя врата,
-през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем.
Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш
най-важното нещо на света, без да го притежаваш.
Аз съм две жени едновременно: едната желае цялата радост, цялата страст и всички приключения, които животът може да предостави. Другата иска да бъде
робиня на рутината, на семейния живот, на нещата,
които могат да бъдат планирани и осъществени. Аз съм домакиня и проститутка, като двете живеят в едно
тяло и водят борба помежду си.
Срещата на една жена със себе си е игра, която крие сериозни рискове. Божествен танц. Когато се срещнем
със себе си, в нас се сблъскват две божествени енергии, два свята. И ако по време на тази среща липсва необходимото уважение, единият свят унищожава другия.
Дълго размишлявах и открих, че не съм влязла случайно;
най-важните срещи са били уговорени от душите преди
още телата да са се видели.
Обикновено такива срещи стават, когато сме на ръба, когато искаме да умрем и да се възродим духовно.
Срещите ни очакват — в повечето случаи обаче ние ги избягваме. Но ако сме много отчаяни, ако нямаме нищо повече за губене или пък сме въодушевени от живота,
тогава неизвестното се проявява и нашият свят поема
по друг път.
Най-дълбоко, най-истинско е желанието ни да се
доближим до някого. От този момент нататък следват най-различни реакции, мъжът и жената се включват в играта, но онова, което се е случило преди това - привличането, което ги е събрало, - не може да бъде обяснено. Именно това е недокоснатото желание в чист
вид.Когато желанието се намира в този чист вид,
мъжът и жената се влюбват за цял живот,
изживяват всеки миг с благоговение, съзнателно
Любовта не е в другия, тя е в самите нас; ние я събуждаме. Но за да я събудим, се нуждаем от другия. Вселената придобива смисъл само когато намерим някого, с когото да споделим нашите емоции.
Да избягаш от любовта или сляпо да и се отдадеш -
кое от двете е no-малко разрушително?
Не знам.
28.05.2007 10:32
още телата да са се видели.
Обикновено такива срещи стават, когато сме на ръба"
- из кн."Душите-близнаци"...не помня как се казваше авторът
Както и да е, интересно звучат така подбрани нещата...
28.06.2007 15:19