…или Има ли смисъл в нонсенса?

Днес просто не издържах. Дойде ми повече глупостта . 
За момент дори си помислих, че проблемът е в мен самата. 
А всичко започна толкова  прозаично и типично по делнично 
сиво- поредната среща, на която трябваше да присъствам и 
изкажа мнение. С нищо не подсказваше, че за 30 минути ще 
подложа на съмнение способността ми да мисля и преценявам.

Докато стоях и се опитвах да разбера дали това което чувам отсрещната страна го мисли наистина , а не е някаква идиотска 
игра, почнах да  си отбелязвам в бележника всеки път , когато
 нещо ми прозвучеше нелепо. За 30 минути преброих 18 пъти.

  Започването на бизнес с намерението да се отчитат загуби 
е пълна безсмислица в повечето случаи и не е формула за 
успех, в каквото се опитваха да ме убеждават цял отбор икономисти, юристи, и всякакви прочие исти.  

Нонсенс, нали? Нонсенс, ама реалност

Става дума за хората с претенции да са „единствените” , 
които  са осенени от божието познание на законите ,  което 
само по себе си е по-голяма глупост и от глупостите, 
които Швейк  говори.  

Беше прекалено. Но сякаш на другите не правеше впечатление. Тогава реших, че тъй като е очевидeн нонсенс, значи има скрит умисъл- и реших да го намеря.

Не успях. 

Ежедневието до такава степен ни залива със всякакви събития, мисли, думи, програми, закони, хора, които са откровена  безсмислица, абсурд, нелепост, глупост, 
че свикнахме с тях и ги приемаме за нормалност.
 Следварителност.  Заедност.

Мечтите и “демоните” на цели поколения се превръщат в 
нонсенс, менят се и нещата, които ни заробват, и нещата, 
които ни правят свободни.

Нещо като  измама, лъжа, патетика, традиция, поза и извратено сбъркано клише.

Уж се опитваме са виждаме смисъл в нонсенса, но животът ни показва пръст

Както прочетох преди време в едно стихотворение / не помня автора/ .

 

 „ Но всичко така е осрано,
            че даже нонсенсът е нонсенс ”

 

Май  и този постинг е такъв.  Родина- и аз  живея тук. J)

Става дума за хората с претенции да са „единствените”

....а наистина ли има такива хора?
Тези които го коментират от кои са?

Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.
....думи на Дж Джубран :))