Не помня кой го е казал . 
Но напоследък тази мисъл я припомням много често , защото ежедневието ми я натрапва непрекъснато.

Един човек си отива от работата , защото не бил прав, като мисли еди как си- т.е не по повелята на партията, организацията, семейството, групата….И никой не се пита а това правилно ли е – да отстраняваме инакомислещите? Защото не са като "НАС", не изглеждат като "НАС", не мислят като "НАС"? 
Правоверни и неверни!

Ето и друг пример от политиката:
 „Готова ли е БСП на всякакви компромиси , за да 
изкара пълен мандат?- Да  и тя ги прави.- думи на Р.Овч. по Нова телевизия”. Изкарването на целия 
мандат по- важно ли е от не спазените обещания?

 Кое е по- важното – човекът, олицетворяващ 
действието  или самото действие? Ако действието е правилно, но човекът е неправ как да измерим ефекта 
от случващото се.

В началото слушах думите на хората и вярвах в
 делата им. Сега слушам думите на хората и 
гледам делата им.